На 18 май 1993 г. Адмира Исмич и Бошко Бркич, двама влюбени на 24 години, решават да избягат от обсаденото вече 14 месеца Сараево, търсейки подслон, защита и надежда за бъдеще. Адмира е бошнячка, мюсюлманка, а Бошко — сърбин, християнин. Любовта им е чиста. Детска. През 1992 г., когато Босна и Херцеговина обявява независимостта си от Югославия, избухва жесток междуетнически конфликт, който разрушава до основи мултикултурната и сплотена някога страна. Войната оставя след себе си десетки хиляди жертви. Два милиона души са принудени да напуснат домовете си, а последиците остават осезаеми и до днес. Босна и Херцеговина продължава да бъде политически нестабилна и силно фрагментирана, а следвоенното поколение живее с липса на доверие и усещане за несправедливост.

11 януари 6:00 сутринта. Село Осиковска Лакавица, сгушено на 70 километра от София. Температурата е минус тринадесет градуса. Денят на снимките на "Адмира". Когато през септември пуснах демото на Жоро Манов, той отговори с едно-единствено съобщение: „Много, МНОГО искам да я снимам!!“ По-късно ми разказа, че темата за междуетническия конфликт между Сърбия и Босна отдавна го вълнува. Стори ми се като интересно съвпадение.