От петък до петък. От залък до залък…
11 януари
6:00 сутринта. Село Осиковска Лакавица, сгушено на 70 километра от София. Температурата е минус тринадесет градуса. Денят на снимките на “Адмира”.
Когато през септември пуснах демото на Жоро Манов, той отговори с едно-единствено съобщение:
„Много, МНОГО искам да я снимам!!“
По-късно ми разказа, че темата за междуетническия конфликт между Сърбия и Босна отдавна го вълнува. Стори ми се като интересно съвпадение.
Жаклин и Иван се обичат за ден.
Жаки пристигна малко по-късно на снимките – развълнувана, голяма усмивка и притеснение. Когато се приближи, ми прошепна с вълнение:
„Целия път насам карах зад Алфа Ромео Жулиета. Това е знак, нали?“
Зори бродира автомат
Когато Жоро ни разказа за идеята – бродиран автомат – настръхнах. В ума ми се появи образ: оръжие, но не хладно и смъртоносно, а превърнато в нишка и символ. Кръвта се заменя с конец. Насилието – с тишина и ръчна работа.
Крум гони дракон
Големият картонен дракон беше вече вътре – внимателно вкаран в старата селска къща, сякаш самият той искаше да се сгуши на топло. Бяхме като в Дядовата ръкавичка – екип, техника, костюми, реквизит, всичко живо се беше събрало под един покрив и дишаше в един ритъм.
Макар да знаех, че мястото ми не е там, постоянно се изкушавах да хвърлям по едно око към сцената. Чувствах се като дете, надничащо през пролука в завесата преди премиера.
Като от картина на Вермеер
Най-нежното присъствие ни подари малката Беата.
Герника оживява
Куклите, които бяха създадени специално за клипа са силно вдъхновени от картината на Пикасо.
...
Драконът
Този, който разказва истории.
Поредна песен с неизменната за мен Илияна Георгиева — виолончелистка, част от Dead Man's Hat, талантлива, незаменима и всестранно развита. Пътищата ни се движат паралелно, а понякога и заедно… вече 10 години.
И всеки път, когато се срещнем в музиката — е ново откритие и празник.
Кристофър Кем
И неговото соло на цигулка… дори с десетките слушания по-късно, още ме разтърсва така, както в онзи първи миг. Изсвири го импровизирано, направо от сърцето, там – в студиото. После остави цигулката, засмя се и каза:
„Само не ме карай да го повтарям. Няма да мога.“
И аз знаех — това беше тейкът. Истинският.
"Поне ще си тръгнеш със него и ти."
...Сцената на убийството на Божко и Адмира на моста Врбаня, над река Миляцка, избрахме да пресъздадем на това поле — празно, тихо, като застинало между живото и отвъдното.
Преразказ на една история, която боли.
Жаки и Иван се справиха блестящо. Превърнаха се в силуети на любовта и загубата.
It's a wrap
С този клип осъществих една своя мечта. С Жоро сме работили много пъти заедно – в рекламни проекти Но тук беше различно. Да имаме артистична, истински наша колаборация, в която да вложим сърце, идея и позиция – това ме прави изключително благодарна.
Благодарна за доверието, за силния екип, за всички замръзнали пръсти (макар, че имахме уормъри) За Жулиетата в огледалото на историята. И най-вече – за това, че изкуството наистина може да бъде отговор.
Снимки : Ива Димчева